Характеристика На Конкурентоспособността На Фирмите За Търговия На Дребно Част 2




Анализът на посочените постановки дават основание да се направят следните обобщения:
Първо, нито една от посочените дефиниции не се явява са­ма по себе си достатъчно изчерпателна за характеризиране на фирмената конкурентоспособност. Целите, които лежат в основата й са твърде ограничени, а именно:
   Постигане на по-високо качество;
   Постигане на по-ниски цени;
  Достигане на най-добри условия за производство и реализация;
  Удовлетворяване на повече потребности;
   Получаване на по-висока печалба, рентабилност й възвращаемост на инвестициите. (повече на http://forexbg.info/)
Второ, във всяко от определенията не се поставя изискването за изграждане на интегрална оценка на възможностите за постигане на конкурентоспособност. Обикновено тя се свежда до способността на фирмата да издържи на конкуренцията, но как ще се постигне и реализира тази способност не е ясно.

Трето, конкурентоспособността, като характеристика на оценката на крайните резултати от дейността на фирмите на пазара, се явява относителен показател, при който база за сравнение се явяват аналогични показатели на фирмите конкуренти;
Четвърто, в преобладаващата част от случаите, фирмената конкурентоспособност се отъждествява с конкурентните преимущества. Разбира се подобна аналогия има своето оправдание, тъй като за да бъде дадена фирма конкурентоспособна е необходимо да притежава определени конкурентни предимства спрямо останалите фирми конкуренти, да ги изпреварва в достигането на поставените икономически, финансови, маркетингови и дру­ги цели. Заедно с това обаче двете понятия имат причинно следствени различия. Конкурентоспособността е резултат, тя отразява наличието на конкурентни предимства, без които е невъз­можно нейното постигане. Наличието на отделни конкурентни предимства обаче все още не означава, че автоматически фирмата е конкурентоспособна. Те са нейни силни страни, по които тя превъзхожда своите конкуренти. Конкурентните предимства дават възможност фирмата по-добре да удовлетворява потребностите на своите клиенти и да постига по-добре своите икономически цели.
Спонсор на статията: http://www.bg-credits.com/

Обща Характеристика На Конкурентоспособността На Фирмите За Търговия На Дребно

Търговията на дребно е един от най-динамично развиващи се сектори на сферата на обръщението и на националната икономика. Тя се характеризира с бурно навлизане на чуждестранните търговски вериги на българския пазар, повишаване на сте­пента на концентрация на капитала, ускоряване на процесите на сливания и придобивания, бързо развитие на електронната търговия. Всичко това води до ожесточаване на конкурентната бор­ба в търговията на дребно в страната. Като цяло тя се характеризира с ниски бариери за влизане и излизане от отрасъла, със силно изразен фрагментарен характер, с ниска норма на печал­бата. В условията на финансова криза рязко се изостря ценовата война между търговските формати, която допълнително се изос­тря с бързото навлизане на дискаунтерите. Тенденцията ще продължи и в бъдеще поради все още ниското равнище на концент­рация на капитала. Например, в търговията с бързо оборотни стоки, която привлича най-голяма част от потребителското тър­сене, първите четири фирми с най-голям обем на продажбите през 2009 г (Билла България ООД, ТВ Фантастико, „Пикадили (респ. Делта Макси) и ЦБА България заемат едва 18% от про­дажбите в страната.1
За да успеят в условията на жестоката конкурентна среда, както големите, така и малките фирми в търговията на дребно, са икономически принудени не само да постигат, но и да под­държат висока конкурентоспособност. Фирмите, които не отго­ворят на това изискване ще бъдат принудени да се оттеглят от пазара (т.е. ще фалират, ще бъдат погълнати от други компании или ще бъдат принудени да се слеят с тях), или да се включат в мрежата на по-големите и по-мощни български и чуждестранни търговски компании.
За да се характеризира конкурентоспособността на търговската фирма, е необходимо да се внесе уточнение в понятието фирмена конкурентоспособност. Проведеното проучване показ­ва нееднозначност в неговата същност и съдържание в специализираната литература. Най често фирмената конкурентоспособност се свързва с конкурентоспособността на стоките и услу­гите, които фирмата предлага. Счита се, че ако стоките са търсени на съответния пазар, то фирмата е конкурентоспособна. Например, проф. Данаилов свежда конкурентоспособността на предприятието до конкурентоспособност на неговите стоки.2 Но високата конкурентоспособност на стоките не трябва да се отъждествява с фирмената конкурентоспособност, защото тя би могла да бъде резултат и от други показатели на стопанската дейност, като например ниски цени, високи разходи за стимулиране на продажбите и пр. Освен това свеждането на конкурентоспособността на фирмата само до конкурентоспособност на стоките не винаги дава възможност за цялостни сравнения, а са­мо по продукти и по пазари.
Аналогично е схващането на Фатхудтдинов, който счита, че „колкото потребителната стойност, изразена чрез качеството на определен продукт, е по-висока и удовлетворява повече потребности и неговата стойност, представена чрез разходите му е по-малка, толкова по-конкурентоспособна е фирмата"3 Миронов счита, че фирмената конкурентоспособност отразява способ­ността на фирмата да произвежда печеливши стоки и да реали­зира продукцията си по цена не по-висока и по качество не по-ниско, отколкото всеки друг конкурент в своя пазарен сегмент"4 Или тази дефиниция допълва изискването за конкурентоспособност с печалбата.

Задълбочавайки анализа на дефинициите за фирмената конкурентоспособност, се разкриват и други становища в зависимост от поставените в тях акценти. Най-често терминът конкурентоспособност се разглежда като способност на фирмата да се конкурира на даден пазар и сегмент от него. Проф. Шкардун определя КСП „като способност на предприятието да води ус­пешно (по отношение на постигане на поставените цели) дейността си в условията на конкуренция в рамките на определен период от време."
Европейският форум по проблемите на управлението разглежда фирмената конкурентоспособност като „отражение на реалните и потенциалните възможности да се разработва, проектира, произвежда и реализира с достатъчно висока печалба в ус­ловия, при които стоките и услугите по своите ценови и не ценови характеристики, включени в комплекс са по-привлекателни от тези на конкурентите."6 Близко до това схващане е дефини­рането на фирмената конкурентоспособност от проф. Царев като „относителна характеристика на продукта, която отразява разликите й от продукта конкурент в комплекс от качество (способността му по-пълно и по-добре да задоволява потребностите на клиента) в сравнение с конкурентите и ценови характеристики - осигуряване на по-високо качество при по-ниска цена в сравнение с аналогични продукти предлагани от конкурентите".7 От тук следва, че съотношението качество/ цена има ключово значение при характеризиране на конкурентоспособността. Ключовата роля на цената се извежда и в становищата на западните икономисти. Jasof. дефинира конкурентоспособността като „способност на компанията да реализира своята продукция по цена, осигуряваща нарастване и изпълнение на задълженията пред трети лица (осигуряване на определено равнище на рентабилност, формиране на активи, възвращаемост на инвестиции­те)"8. И накрая, съществуват автори, които свързват конкурентоспособността с конкурентните преимущества на страните и на фирмите.

Конкурентни Предимства: Детерминанта Свързани и поддържащи производства

Това са национални производства , които са свързани по между си и притежават висока международна конкурентност.
                Според М.Портър отраслите в стопанството на всяка страна могат да се отнесат към една от трите групи:
                Първа група – отрасли, произвеждащи суровини, материали, полуфабрикати, капиталови блага;
                Втора група – отрасли произвеждащи предмети за потребление /облекло, храни, стоки за бита и пр./;
                Трета група – към нея се отнасят допълващите отрасли като транспорт, телекомуникации, които осъществяват връзката между отделните отрасли и производства.
                Посочените три групи отрасли-доставчици съдействат за възникване на предимства в други отрасли на националната промишленост по няколко канала:
                ·Осигуряват ефективен и бърз достъп до скъпи ресурси.
                ·Улесняват координацията на доставчиците на вътрешния пазар.
                ·Улесняват усвояването на нововъведенията в националните отрасли потребители.
                                                 Клъстърите
                Те осигуряват конкурентни предимства в три направления:
                ·увеличават производителността на фирмите и предприятията в страната.
                ·повишават възможностите за иновации, а от там и на възможностите за растеж на производителността. Възможностите за иновации по-лесно се възприемат в рамките на клъстърите, които от своя страна разполагат и с повече активи, умения и капитал, за да ги реализират.
                ·стимулират появата на нови фирми и с това клъстерът се разширява.
                                                Детерминанта “Фирмена стратегия,                               структура и съперничество между                                                               националните фирми”
                                В тази детерминанта намират израз специфичната национална и отраслова среда, в която местните фирми се създават, организират и управляват, както и характерът и интензивността на междуфирмената конкуренция на вътрешния пазар. Важно значение тук имат:
                                ¨Високата мотивация на изпълнителския и управленски персонал на фирмите. Отделните страни постигат успех при международната конкуренция в онези отрасли, при които сполучливо се съчетават целите и мотивацията на персонала с източниците на конкурентноспособност;
                Разработването на специални фирмени стратегии по отношение на използването на ресурсите, разходите и цените, инвестициите, качеството на продукцията, иновациите и технологиите.
                Историческият опит показва, че страните постигат успех на международния пазар в онези отрасли където разработените стратегии се съгласуват с източниците на конкурентноспособност.
                ¨Конкуренцията между фирмите на вътрешния национален пазар. Тя е съществена предпоставка за придобиване и поддържане на международната им конкурентноспособност в даден отрасъл. Изследването, проведено от М.Портър и неговия екип в десет високоразвити страни, потвърждава правилото, според което в страната, завоювала водещи международни позиции в определен отрасъл, винаги се конкурират значителен брой местни фирми.
               
                Обратно, завоюването на силни конкурентни позиции на световния пазар от компании, които не са имали сериозна “домашна” конкуренция, е по-скоро изключение от общото правило.
                Случайните събития - допълнителна детерминанта
                Те имат определена роля в историята на успешно конкуриращите се отрасли в дадена страна.Към тях се отнасят:
                ·резките промени в равнището на цените на ресурсите на международните пазари;
                ·значителните изменения на световните финансови пазари или във валутните курсове;
                ·политически решения на чуждестранните правителства;
                ·природните бедствия;
                ·войните.

Националната Конкурентноспособност

Конкурентноспособността се определя от притежаването на богати  природни ресурси. В същото време страни бедни на природни ресурси – Япония, Швейцария, Корея и Италия, внасят по-голяма част от суровините , но имат висока конкурентоспособност.
Следователно

                Нито един от посочените аргументи за обяснение на конкурентоспособността и на посочените конкурентни преимущества на страната не могат да се считат за достатъчно икономически обосновани. Нито едно от предимствата не е достатъчно за да бъде основен източник за конкурентноспособност.   Необходим комплексен подход към разглеждането на проблема.
               
        В кои случаи дадена страна
            е конкурентноспособна?
                Първо,когато всички нейни фирми или отрасли са конкурентноспособни!
   Отговорът на този въпрос, по думите на М.Портър е отрицателен, тъй като има цели сектори в икономиката на Япония, които са  далеч от водещите световните лидери.
   Второ,когато външнотърговското салдо е положително.
                Отново – не. Италия има отрицателно външнотърговско салдо, но националният й доход расте с високи темпове.
                Трето, може би страна, в която разходите на единица продукция са най-ниски.
                Но те са резултат и от ниска работна заплата /Индия, Мексико/ и този път също е непривлекателен
                                                                Обобщение
                Първо, конкурентните преимущества осигуряват висока конкурентноспособност на дадена страна когато действат комплексно.
                Второ, силите и факторите,  които имат характер и роля на конкурентни преимущества са силно динамични.
                Днес една страна може да извлече изгода от това че притежава евтина работна сила, а утре да разкрие природни изкопаеми от места, които тя е считала за нерентабилни или невъзможни.
                Трето, конкурентните преимущества са силно динамични именно под влиянието на развитието на конкуренцията.
                Четвърто,отделните макроикономически показатели като валутен курс, бюджетен дефицит, наличие на големи резерви от евтина работна ръка, изобилие на природни ресурси не могат да бъдат достатъчни критерии за конкурентноспособността на отделната страна.
                М.Портър счита, че нито един от тях не “изяснява достатъчно убедително какво именно определя успеха  или неуспеха на дадена страна в международната конкуренция. Всяко от тези обяснения съдържа част от истината, но при по-задълбочено разглеждане нито едно от тях не може да издържи строгата проверка”
                При определяне на конкурентоспособността на дадена страна трябва да се има предвид главната цел на държавата в икономиката – да осигури на своя народ висок и нарастващ жизнен стандарт.
    А         способността на държавата да направи това зависи не от понятието конкурентоспособност, а от това доколко продуктивно тя използва своите ресурси – труд и капитал.
                Продуктивността се изразява в производителността на труда и на капитала.
                          Защото:    
                Производителността на трудовите ресурси определя работната заплата, а производителността на капитала – дохода, който той осигурява на своите собственици.
                Високата производителност не само поддържа  и осигурява високи доходи, но и осигурява на населението на дадена страна по-висок жизнен стандарт.
               
                Затова М.Портър, в своя класически труд “Конкурентното предимство на нациите” посочва, че “единственият критерий, върху който може да се основава конкурентноспособността на национално равнище е производителността на националните ресурси.
                Повишаването на жизнения стандарт зависи от способността на националните фирми да постигат високо равнище на производителност, при това с изискването за нейното непрекъснато нарастване. Тази производителност осигурява непрекъснат икономически растеж.
                Но нито една страна не може да бъде конкурентноспособна във всички отрасли на стопанството, както и да бъде износител на всички видове стоки. Дори и в най-високо развитите страни има отрасли, в които техните национални фирми са неконкурентоспособни на световния пазар.
                Рационалният икономически подход налага ограничените човешки и други ресурси на отделната страна да бъдат насочени към най-продуктивните отрасли на националната икономика, чиито изделия успешно се реализират на международните пазари