Руският икономист В.Андрианов я определя
като: “способност на страната в
условията на свободна конкуренция да произвежда стоки и услуги, удовлетворяващи
изискванията на международния пазар, реализацията на които увеличава
благосъстоянието на страната и на
отделните й граждани”.
От страна на българските автори преобладава
становището, че “конкурентоспособността на дадена страна се доказва чрез
възможността да се утвърждава на международния пазар като същевременно
увеличава реалните си доходи
Проф.Ангелов
я разглежда като: “концентриран израз на икономическото здраве на всяка страна,
като обобщава ефикасността от функционирането на нейните икономически,
социални, финансови, институционални и други подсистеми”. Обобщение:
Конкурентноспособността на националната икономика е степента, в
която страната може да произвежда продукти и услуги, издържащи изпитанията на
външната конкуренция в условията на отворен пазар и същевременно да увеличава
реалния брутен продукт.
За
да се даде правилно определение за понятието национална конкурентоспособност
трябва да се определят факторите, които я детерминират, т.е. така нар.
конкурентни преимущества на националната икономика, които я правят
конкурентноспособна.
Под
национално конкурентно преимущество се разбира притежаваните от страната
фактори, които й придават и осигуряват известно превъзходство спрямо другите
страни, които са нейни конкуренти.
Различия между конкурентоспособност
и конкурентни предимства
Конкурентоспособността
е резултат, тя отразява наличието на конкурентни предимства, без които е
невъзможно нейното постигане. Наличието на отделни конкурентни предимства обаче
все още не означава, че автоматически икономиката е конкурентноспособна. Това
дава основание за разгръщане на дискусия в икономическата литература.
Например
Националната
конкурентноспособност се определя от наличието на такива икономически
предимства като висок валутен курс и нисък бюджетен дефицит. В същото време
съществуват страни,в които с високи темпове се повишава жизненият стандарт,
независимо от бюджетния дефицит./Япония, Италия/, или от падането на курса на
националната валута /Германия, Швейцария/
.
Други
твърдят, че конкурентността се осигурява на основата на евтина работна сила,
т.е. основно конкурентно предимство е евтината работна сила. В същото време такива страни като Швейцария и
Швеция процъфтяват независимо от високото равнище на работна заплата и
дългосрочен недостиг на работна сила.
Японската икономика повиши своята конкурентноспособност чрез намаляване на
потребността от работна сила с помощта на внедряването на високите технологии в
производството.
