Конкурентноспособността се определя от
притежаването на богати природни
ресурси. В същото време страни бедни на природни ресурси – Япония, Швейцария,
Корея и Италия, внасят по-голяма част от суровините , но имат висока
конкурентоспособност.
Следователно
Нито един от посочените аргументи
за обяснение на конкурентоспособността и на посочените конкурентни преимущества
на страната не могат да се считат за достатъчно икономически обосновани. Нито
едно от предимствата не е достатъчно за да бъде основен източник за
конкурентноспособност. Необходим
комплексен подход към разглеждането на проблема.
В
кои случаи дадена страна
е конкурентноспособна?
Първо,когато
всички нейни фирми или отрасли са конкурентноспособни!
Отговорът на този въпрос, по думите на М.Портър е отрицателен, тъй като
има цели сектори в икономиката на Япония, които са далеч от водещите световните лидери.
Второ,когато външнотърговското салдо е положително.
Отново
– не. Италия има отрицателно външнотърговско салдо, но националният й доход
расте с високи темпове.
Трето,
може би страна, в която разходите на единица продукция са най-ниски.
Но
те са резултат и от ниска работна заплата /Индия, Мексико/ и този път също е
непривлекателен
Обобщение
Първо, конкурентните преимущества осигуряват висока конкурентноспособност на
дадена страна когато действат комплексно.
Второ,
силите и факторите, които имат характер
и роля на конкурентни преимущества са силно динамични.
Днес
една страна може да извлече изгода от това че притежава евтина работна сила, а
утре да разкрие природни изкопаеми от места, които тя е считала за нерентабилни
или невъзможни.
Трето,
конкурентните преимущества са силно динамични именно под влиянието на
развитието на конкуренцията.
Четвърто,отделните
макроикономически показатели като валутен курс, бюджетен дефицит, наличие на
големи резерви от евтина работна ръка, изобилие на природни ресурси не могат да
бъдат достатъчни критерии за конкурентноспособността на отделната страна.
М.Портър
счита, че нито един от тях не “изяснява достатъчно убедително какво именно
определя успеха или неуспеха на дадена
страна в международната конкуренция. Всяко от тези обяснения съдържа част от
истината, но при по-задълбочено разглеждане нито едно от тях не може да издържи
строгата проверка”
При
определяне на конкурентоспособността на дадена страна трябва да се има предвид
главната цел на държавата в икономиката – да осигури на своя народ висок и
нарастващ жизнен стандарт.
А способността на държавата да направи
това зависи не от понятието конкурентоспособност, а от това доколко продуктивно
тя използва своите ресурси – труд и капитал.
Продуктивността
се изразява в производителността на труда и на капитала.
Защото:
Производителността
на трудовите ресурси определя работната заплата, а производителността на
капитала – дохода, който той осигурява на своите собственици.
Високата
производителност не само поддържа и
осигурява високи доходи, но и осигурява на населението на дадена страна
по-висок жизнен стандарт.
Затова
М.Портър, в своя класически труд “Конкурентното предимство на нациите” посочва,
че “единственият критерий, върху който може да се основава
конкурентноспособността на национално равнище е производителността на
националните ресурси.
Повишаването
на жизнения стандарт зависи от способността на националните фирми да постигат
високо равнище на производителност, при това с изискването за нейното
непрекъснато нарастване. Тази производителност осигурява непрекъснат
икономически растеж.
Но
нито една страна не може да бъде конкурентноспособна във всички отрасли на
стопанството, както и да бъде износител на всички видове стоки. Дори и в
най-високо развитите страни има отрасли, в които техните национални фирми са
неконкурентоспособни на световния пазар.
Рационалният
икономически подход налага ограничените човешки и други ресурси на отделната
страна да бъдат насочени към най-продуктивните отрасли на националната
икономика, чиито изделия успешно се реализират на международните пазари
