Това са национални производства , които са
свързани по между си и притежават висока международна конкурентност.
Според
М.Портър отраслите в стопанството на всяка страна могат да се отнесат към една
от трите групи:
Първа
група – отрасли, произвеждащи суровини, материали, полуфабрикати,
капиталови блага;
Втора
група – отрасли произвеждащи предмети за потребление /облекло, храни, стоки
за бита и пр./;
Трета
група – към нея се отнасят допълващите отрасли като транспорт,
телекомуникации, които осъществяват връзката между отделните отрасли и
производства.
Посочените
три групи отрасли-доставчици съдействат за възникване на предимства в други
отрасли на националната промишленост по няколко канала:
·Осигуряват
ефективен и бърз достъп до скъпи ресурси.
·Улесняват
координацията на доставчиците на вътрешния пазар.
·Улесняват
усвояването на нововъведенията в националните отрасли потребители.
Те
осигуряват конкурентни предимства в три направления:
·увеличават
производителността на фирмите и предприятията в страната.
·повишават
възможностите за иновации, а от там и на възможностите за растеж на
производителността. Възможностите за иновации по-лесно се възприемат в рамките
на клъстърите, които от своя страна разполагат и с повече активи, умения и
капитал, за да ги реализират.
·стимулират
появата на нови фирми и с това клъстерът се разширява.
Детерминанта
“Фирмена стратегия, структура и съперничество между националните фирми”
В
тази детерминанта намират израз специфичната национална и отраслова среда, в
която местните фирми се създават, организират и управляват, както и характерът
и интензивността на междуфирмената конкуренция на вътрешния пазар. Важно
значение тук имат:
¨Високата
мотивация на изпълнителския и управленски персонал на фирмите. Отделните страни постигат успех при международната конкуренция в онези
отрасли, при които сполучливо се съчетават целите и мотивацията на персонала с
източниците на конкурентноспособност;
♦Разработването
на специални фирмени стратегии по отношение на използването на ресурсите,
разходите и цените, инвестициите, качеството на продукцията, иновациите и технологиите.
Историческият
опит показва, че страните постигат успех на международния пазар в онези отрасли
където разработените стратегии се съгласуват с източниците на
конкурентноспособност.
¨Конкуренцията между фирмите на вътрешния национален пазар. Тя е
съществена предпоставка за придобиване и поддържане на международната им
конкурентноспособност в даден отрасъл. Изследването, проведено от М.Портър и
неговия екип в десет високоразвити страни, потвърждава правилото, според което
в страната, завоювала водещи международни позиции в определен отрасъл, винаги
се конкурират значителен брой местни фирми.
Обратно,
завоюването на силни конкурентни позиции на световния пазар от компании, които
не са имали сериозна “домашна” конкуренция, е по-скоро изключение от общото
правило.
Случайните
събития - допълнителна детерминанта
Те
имат определена роля в историята на успешно конкуриращите се отрасли в дадена
страна.Към тях се отнасят:
·резките
промени в равнището на цените на ресурсите на международните пазари;
·значителните
изменения на световните финансови пазари или във валутните курсове;
·политически
решения на чуждестранните правителства;
·природните
бедствия;
·войните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар