Обща Характеристика На Конкурентоспособността На Фирмите За Търговия На Дребно

Търговията на дребно е един от най-динамично развиващи се сектори на сферата на обръщението и на националната икономика. Тя се характеризира с бурно навлизане на чуждестранните търговски вериги на българския пазар, повишаване на сте­пента на концентрация на капитала, ускоряване на процесите на сливания и придобивания, бързо развитие на електронната търговия. Всичко това води до ожесточаване на конкурентната бор­ба в търговията на дребно в страната. Като цяло тя се характеризира с ниски бариери за влизане и излизане от отрасъла, със силно изразен фрагментарен характер, с ниска норма на печал­бата. В условията на финансова криза рязко се изостря ценовата война между търговските формати, която допълнително се изос­тря с бързото навлизане на дискаунтерите. Тенденцията ще продължи и в бъдеще поради все още ниското равнище на концент­рация на капитала. Например, в търговията с бързо оборотни стоки, която привлича най-голяма част от потребителското тър­сене, първите четири фирми с най-голям обем на продажбите през 2009 г (Билла България ООД, ТВ Фантастико, „Пикадили (респ. Делта Макси) и ЦБА България заемат едва 18% от про­дажбите в страната.¹

За да успеят в условията на жестоката конкурентна среда, както големите, така и малките фирми в търговията на дребно, са икономически принудени не само да постигат, но и да под­държат висока конкурентоспособност. Фирмите, които не отго­ворят на това изискване ще бъдат принудени да се оттеглят от пазара (т.е. ще фалират, ще бъдат погълнати от други компании или ще бъдат принудени да се слеят с тях), или да се включат в мрежата на по-големите и по-мощни български и чуждестранни търговски компании.

За да се характеризира конкурентоспособността на търговската фирма, е необходимо да се внесе уточнение в понятието фирмена конкурентоспособност. Проведеното проучване показ­ва нееднозначност в неговата същност и съдържание в специализираната литература. Най често фирмената конкурентоспособност се свързва с конкурентоспособността на стоките и услу­гите, които фирмата предлага. Счита се, че ако стоките са търсени на съответния пазар, то фирмата е конкурентоспособна. Например, проф. Данаилов свежда конкурентоспособността на предприятието до конкурентоспособност на неговите стоки.² Но високата конкурентоспособност на стоките не трябва да се отъждествява с фирмената конкурентоспособност, защото тя би могла да бъде резултат и от други показатели на стопанската дейност, като например ниски цени, високи разходи за стимулиране на продажбите и пр. Освен това свеждането на конкурентоспособността на фирмата само до конкурентоспособност на стоките не винаги дава възможност за цялостни сравнения, а са­мо по продукти и по пазари.

Аналогично е схващането на Фатхудтдинов, който счита, че „колкото потребителната стойност, изразена чрез качеството на определен продукт, е по-висока и удовлетворява повече потребности и неговата стойност, представена чрез разходите му е по-малка, толкова по-конкурентоспособна е фирмата"³ Миронов счита, че фирмената конкурентоспособност отразява способ­ността на фирмата да произвежда печеливши стоки и да реали­зира продукцията си по цена не по-висока и по качество не по-ниско, отколкото всеки друг конкурент в своя пазарен сегмент"⁴ Или тази дефиниция допълва изискването за конкурентоспособност с печалбата.

Задълбочавайки анализа на дефинициите за фирмената конкурентоспособност, се разкриват и други становища в зависимост от поставените в тях акценти. Най-често терминът конкурентоспособност се разглежда като способност на фирмата да се конкурира на даден пазар и сегмент от него. Проф. Шкардун определя КСП „като способност на предприятието да води ус­пешно (по отношение на постигане на поставените цели) дейността си в условията на конкуренция в рамките на определен период от време."

Европейският форум по проблемите на управлението разглежда фирмената конкурентоспособност като „отражение на реалните и потенциалните възможности да се разработва, проектира, произвежда и реализира с достатъчно висока печалба в ус­ловия, при които стоките и услугите по своите ценови и не ценови характеристики, включени в комплекс са по-привлекателни от тези на конкурентите."⁶ Близко до това схващане е дефини­рането на фирмената конкурентоспособност от проф. Царев като „относителна характеристика на продукта, която отразява разликите й от продукта конкурент в комплекс от качество (способността му по-пълно и по-добре да задоволява потребностите на клиента) в сравнение с конкурентите и ценови характеристики - осигуряване на по-високо качество при по-ниска цена в сравнение с аналогични продукти предлагани от конкурентите".⁷ От тук следва, че съотношението качество/ цена има ключово значение при характеризиране на конкурентоспособността. Ключовата роля на цената се извежда и в становищата на западните икономисти. Jasof. дефинира конкурентоспособността като „способност на компанията да реализира своята продукция по цена, осигуряваща нарастване и изпълнение на задълженията пред трети лица (осигуряване на определено равнище на рентабилност, формиране на активи, възвращаемост на инвестиции­те)"⁸. И накрая, съществуват автори, които свързват конкурентоспособността с конкурентните преимущества на страните и на фирмите.